Както си личи от названието му, в него – Огънят („ignis“ – от латински „огън, пламък“), персонифициран в лицето на главния герой, играеше водеща роля. Жанрът на който се спряхме беше мимодрама-мистерия, а за отправна точка при създаването на спектакъла и разработването на сюжетната линия използвахме вече споменатата по-горе огнено-театрална миниатюра „Възкресение“, с която завършваше спектакълът ни „Огненият змей“.

През този месец паралелно с репетициите за нуждите на представлението беше създаден дизайна и бяха изработени:

• 25 оригинални театрални костюма от кожа и текстил – 6 от тях за актьори на кокили
• огромен костюм на Бога на подземната река – пола с площ близо 30 м2
• 25 кожени маски и домина и 7 маски от папиемаше
• 2 големи огнени кукли-глави (с диаметър 1 м.) на перш, с прикачена към тях коса от огнени въжета с дължина 4м.,
• една огромна маска: каменно лице (размери 3м. х 4м.) – врата, към подземния свят
• голям брой уникални – конструирани специално за целта реквизити за игра с огън
• метални конструкции – паравани и две сценични площадки, заедно с „облекла” за тях.

Photography by Ivaylo Hranov / Ивайло Хранов