История
В началото бе…..пантомимата
Началото на пътя на Жар Театър към ОГНЕНАТА ДРАМА лежи далеч назад в годините – във времето, когато в средата на 80-те години на миналия век като членове на трупата на Мим-студио „Алба“ открихме за себе си уличния театър…..
Началото на пътя на Жар Театър към ОГНЕНАТА ДРАМА лежи далеч назад в годините – във времето, когато в средата на 80-те години на миналия век като членове на трупата на Мим-студио „Алба“ открихме за себе си уличния театър и по конкретно уличната пантомима и клоунада. В България ние - мимовете от „Алба“, ръководени от нашия учител проф. д-р Александър Илиев - бяхме сред първите, практикуващи театъра под открито небе. Пак там и пак благодарение на Александър Илиев, овладяхме и основите на италианската традиционна комедия на маските – Commedia del’Arte и покрай нея се влюбихме във всички театрални и перформативни форми, които излизат извън ограниченията на сценичната кутия. Започнахме да ги практикуваме активно. Така от самото основаване на ЖАР ТЕАТЪР (1993 г.) театърът на открито влезе трайно в репертоара ни и досега заема значителна част в него.
Другият източник на вдъхновение за нас бяха идеите на прочутия английски режисьор и сценограф Едуард Гордън Крейг и по конкретно неговото твърдо убеждение, че в театъра не трябва да съществува бутафория, че всичко на сцената трябва да бъде истинско – защото въздейства и на публиката и на актьорите със своята енергия, същност, материя и самостойно качество. Така започнахме да работим основно с естествени материали и/или материали, които директно са свързани с това, което пресъздаваме. Започнахме да експериментираме. Това в крайна сметка ни доведе до истинския – жив огън, който започнахме да включваме в спектаклите си.. Но докато направим това - изминаха 15 години, през които ЖАР ТЕАТЪР се подготвяше. Създадохме и изиграхме много други спектакли на открито. За нас и нашите жар-ки актьори това беше ценен източник на опит по отношение на работата с кръговете на внимание (привличане, водене, задържане на вниманието), комуникацията със и включването на зрителите, импровизацията и пр. В това време учихме различни традиционни, бойни, карнавални и др. техники, а също добихме значителен опит със спецификата на театъра на открито по отношение на влиянието на пространството, вятъра и температурата, влажността, шумовете, уличното осветление и много други фактори, за които преди не се бяхме замисляли.
10.09.2006. Това е датата, когато за пръв път включихме огнено изпълнение в наш перформанс…
* В този тип представления публиката се движи от едно място на друго, следвайки изпълнителите из пространството. Представленията често са сайт-спесифик и се случват на интересни и необичайни места, най-често на открито, а не в специално изградени театрални пространства.
В него редом с изпълненията на пантомима, песни, музика на живо, танц, акробатични атракциони и пр. от нашия репертоар, за една от сцените поканихме гост-актьор - професионален цирков изпълнител, който представи огнен атракцион (огнедишане). Получи се страхотно и това послужи за отправна точка за нашето пътешествие към Огъня и неговата изразителност. За да започнем устойчиво да включваме Огъня в нашите представления, обаче ни беше нужна сериозна подготовка. Такива знания в България не се преподаваха, в театралната академия също нямаше специалисти. Трябваше сами да потърсим, да се обучим и да обучим актьори за вида театър, който искахме да създадем.
Последваха три години на обучение и самообучение.
В началото на настоящото хилядолетие огнените изкуства бяха все още екзотика за нашата страна. Когато ние решихме да започнем, съществуваха само две групи ентусиасти, които практикуваха това ново за страната ни изкуство, чийто основен фокус беше овладяването на майсторство в техниките с огнените реквизити и огнените перформънси. Това бяха огнените артисти от Нария Инри Магария и създалия се година преди нашия първи опит с огън Клуб за огнени изкуства „Дивинитас“. За разлика от днес, тогава не беше толкова лесно да се намерят учители и да се добият умения в тази посока. В много отношения откривахме нещата сами…
През 2008 година създадохме Фест-студио „ЖАР“ в ДК „Средец“ – творческа лаборатория за театър на открито и карнавал - и започнахме работа с първата си група младежи, които първоначално обучавахме на пантомима, работа с маски, въртене на тояги и флагове, малко жонглиране и т.н. като най-вече експериментирахме с използването на атракционни техники в театрален контекст (създаване на конкретни театрални образи, използване на атракцията в духа на Мейерхолд, Айзенщайн и руските „ексцентрици“ - като средство да се разбуди и провокира вниманието на зрителя и да се проведе и подчертае посланието). Начинът ни на работа изцяло отговаряше на прочутото определение на Питър Брук за режисьора като „едноок, който води група слепци“. Благодарни сме на всички, които споделиха тогава с нас това увлекателно приключение – без всеки един от тях нямаше да бъдем това, което сме днес 🙂 . Лабораторната ни работа от този период създаде стабилна основа за по-нататъшното ни творчество.
В онези години пътувахме много и това ни даде възможност да срещнем по-опитни от нас хора, от които да почерпим знания и идеи. Използвахме активно възможностите, които европейските програми за младежка мобилност като „Младеж“, а по късно и „Еразъм Плюс“ предоставяха. Така се запознахме и започнахме да обменяме опит с колеги от други европейски страни (Чехия, Полша, Германия).
В края на лятото на 2009 г. изпратихме трима от младите таланти, с които работехме по това време (младеж и две девойки в края на обучението си в театралната академия) като доброволци в най-старата и авторитетна компания за уличен театър в Норвегия – „Stela Polaris“. Там те останаха в продължение на един месец, за да участват в създаването и представянето на мащабна международна театрална продукция на открито („Когато мъртвите се събудят“, спектакъл по викингски легенди, в който беше включено и използването на огън) и в средата на м. септември 2009 се завърнаха в България с нови „огнени“ умения, know-how и контакти. Ръководител на тримата младежи от страна на нашата организация беше Данчо Колев, който по-това време се включи и в ръководния екип на ЖАР ТЕАТЪР (заедно със създателите му Елена Пап и Пламен Радев). От тогава до 2016 г., тричленното ръководство на ЖАР ТЕАТЪР работи активно за развитието на огнения театър и Огнената драма.
По същото време при нас – по проект на Фондация „Жар театър-изкуство-култура“ дойде като доброволец от европейската доброволческа служба Еодес Фарду (Heodes Fardeau) - девойка от Франция, която беше спинър*.
*Това е едно от популярните названия на хора, които се занимават с огнени изкуства и т.н. Flow arts.
Еодес остана при нас осем месеца и стана първият учител по пой* във фест-студиото.
*Най популярният и използван уред в огнените изкуства. Представлява топка, закачена на верига или въже.
Оформи се своеобразен моментум. Най-после бяхме готови да изпробваме наученото и да се опитаме да реализираме на практика идеите си за съчетаване на театър и огън.
На 13 септември 2009 г. стартирахме един от най-амбициозните си (до онзи момент) проекти…
Премиерата се състоя на 24 септември 2009 пред всички участници и гости на престижния фестивал, които горещо ни аплодираха. Любопитен факт е, че играхме….във фоайето на Старозагорската окръжна (днес „регионална“) библиотека „Захарий Княжевски“* 🙂
* Предвидено беше спектакълът да се играе на открито - на Античния римски форум на Августа Траяна (археологически обект в центъра на Стара Загора) - но в последния момент организаторите-домакини промениха мястото и така спектакълът се игра на закрито във фоайето на споменатата библиотеката, което за щастие е просторно и изцяло мраморно, така че използването на огън беше безопасно 🙂
Успехът ни в Стара Загора ни окуражи да направим следващата крачка – да създадем цялостен завършен спектакъл, в който огънят да е главното действащо лице….
На 30 юни 2010 г. две от тези миниатюри се играха предпремиерно като част от програмата на Малък сезон‘2010 на Театрална работилница „Сфумато“ обединени от заглавието „В търсене на вътрешния огън-2“, подчертаващо, че с тях продължаваме търсенията на споменатия по-горе проект със същото име.
Две седмици по-късно – на 16-ти юли 2010 бяхме гости на Националните поетични празници „Яворови дни“ в Поморие, където изпълнихме римейк на един от най-ранните си мим-спектакли „НАДИГРАВАНЕ“ (етно-пантомима, оригинално предназначена за изпълнение на сцена, премиера 1995 г., Мим-студио „Алба“ § Жар Театър). И тъй като този път той се изпълняваше на открито, използвахме възможността да добавим към няколко ключови сцени и огън. В това конкретно представление бяха включени и изпълнения на живо на народната певица Янка Рупкина, спечелила световна известност с вокално трио Българка и Мистерията на българските гласове.
На 17 септември 2010в рамките на 6-тото издание на МТФ „Панаир на куклите“ в София на площад „Света Неделя“ се състоя и първото цялостно представление на ОГНЕНИ МИСТЕРИИ*
* В един блок със светлинна миниатюра на нашите колеги от Мим-театър „София“ под общото име „ПРОБЛЯСЪЦИ“
В рамките на същия фестивал изиграхме и още две представления на Мистериите на други локации в града. Знаменателен факт е, че на това конкретно издание на „Панаира на куклите“, благодарение на селекцията на организаторите се получи уникална ситуация – в програмата му бяха включени три от четирите активни по онова време огнени формации: част от пионерите от Нария Инри Магария, току що създадения от отцепил се член на тази група Театър на светлините и сенките „Файъртър“ и нашия ЖАР ТЕАТЪР, който от самото начало се отличи от останалите с театралния характер на своите огнени представления. Така 2010-та година стана годината, в която огненото изкуство за първи път категорично заяви своето присъствие на българската културна сцена.
През 2010 г. към основния екип на ЖАР ТЕАТЪР се включи и Диана Иванова (Танкова). Това беше четвъртия много активен и ангажиран с развитието на ЖАР ТЕАТЪР и ОГНЕНАТА ДРАМА артист (заедно с ръководния екип - Елена, Пламен и Данчо). Диана завърши успешно обучението си във Фест-студио „ЖАР“ и след завършването на висшето си образование посвети цялото си време и енергия на работата си в ЖАР ТЕАТЪР. Постепенно стана водеща огнена актриса в спектаклите и един от водещите обучители по огнени техники в театъра.
Така се сформира т.н. ядро на ЖАР ТЕАТЪР, състоящо се от Елена, Пламен, Данчо (ръководен екип) и Диана, която постепенно също натрупа сериозен артистичен, педагогически и административен опит. В този състав ядрото остана активно действащо до сезон 2015-16 година, когато най-напред Диана (2015), а след това и Данчо (2016) се оттеглиха от него и поеха по личния си път в други посоки, продължавайки да участват в отделни акции и спектакли на ЖАР ТЕАТЪР, но вече по-рядко и на проектен принцип.
През следващата година, на 24 септември 2011, спектакълът „Огнени мистерии“ беше представен – вече в разширен състав (с актьори от България, Словения, Унгария и Сърбия)* - и в Стара Загора на седмото издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни “Пиеро”, където след успеха на предишния ни спектакъл с нетърпение очакваха поредната ни огнена продукция. След още година – на 24 август 2012 г. и още веднъж година по-късно - на 17 май 2013 г. – трите миниатюри се играха в състава на една сборна продукция, наречена „Новите траки” (режисьор и сценарист Елин Рахнев), с която и двете поредни години се откри фестивала „Празници в долината на тракийските царе“ в гр. Казанлък.
* пълният списък на участвалите в тази продукция актьори може да бъде видян тук
2011 г. беше за нас година на нов голям експеримент. Осмелихме се да поставим на сцена с международен екип спектакъл (мимодрама) по една почти непозната дотогава у нас чернова за сценарий (мимическа приказка) на класика на българската литература Гео Милев, върху който той беше работил през 1922-23 г., подготвяйки либрето за опера по музика на Панчо Владигеров за трупата на големия немски авангарден режисьор Макс Райнхард в Германия. Спектакълът (както и творбата на Гео Милев) се казваше ОГНЕНИЯТ ЗМЕЙ и в него също се бяхме подготвили да използваме огън ….
Екипът, с който беше създадена и изпълнена тази мимодрама включваше 16 актьори от Швеция, Ливан, Испания, Полша, Македония, Сърбия, Гърция и България. Въпреки краткия живот на проекта (част от чуждестранните членове на екипа бяха в България само за четири месеца – от м. април до м. юли 2011) спектакълът се игра с голям успех в Сопот, Ловеч и София (вкл. на Малкия сезон на Сфумато на 4 юли) и успя да направи много силно впечатление на зрителите – както със засегнатите в него теми и посланието си, така и с необикновените си (в контекста на българската театрална действителност) изразни средства и визия.
В рамките на този проект успяхме качествено да развием методологията си на работа по отношение на колективното творчество в междукултурен екип, която даваше възможност за междукултурно взаимодействие и диалог, обогатяване на гледните точки и изразни средства. Проведохме сериозен съвместен анализ, дискусии, сблъскаха се различни мнения, изпробвахме различните идеи… Този спектакъл остава специален в историята на нашия театър (в контекста на опита ни с огнената драма) и с това, че неговата огнена част – миниатюрата „Възкресение“ ни послужи като вдъхновение и залегна в основата на първата ни същинска мащабна огнена (мимо)драма – създаденият през следващата година спектакъл „ИГНИС: възраждането на София“.
Извън работата по Огненият змей, международният екип, който бяхме сформирали през 2011 г. имаше още няколко разнопосочни театрални изяви, сред които ще споменем още една, свързана с огън и театър:
Става дума за участието ни с две създадени специално по този повод наши алегорични пантомимни миниатюри (в едната от които използвахме и огън) в концерт спектакъла „Легенди за малкия град” (сценарист и режисьор Димитър Шарков), с който на 3 март 2011 г. се отбеляза тържествено 145 годишнината от обявяването на гр. Ботевград за град. Всяка от мим-легендите беше със времетраене 6–8 минути. Продукцията беше мащабна - с над 800 участника, салонът беше препълнен, сред зрителите бяха и тогавашният министър на културата – Вежди Рашидов, тогавашната председателка на НС – Цецка Цачева, както и всички местни административни лидери и представители на културната общественост на града.
2011 г. е знаменателна в нашата „огнена история“ и заради още нещо. Тогава за пръв път имахме възможност да покажем нашето огнено-театрално изкуство извън България….
Това първо „огнено“ пътуване на ЖАР ТЕАТЪР извън България беше последвано и от други: Франция, Румъния, Сърбия, Йордания
Огнената 2012 г. започна за ЖАР ТЕАТЪР с ново участие на популярен традиционен фестивал – на 27 януари 2012 открихме с огнено карнавално шествие и огнен перформанс XXI-вото издание на Международният фестивал за маскарадни игри „Сурва“ в Перник…..
• представлението в гр. Казанлък, увенчаващо организираното от Младежки център за развитие „Взаимопомощ” шествие по случай Деня на водата (22.03.2012), което постави началото на едно изключително плодотворно и тясно сътрудничество.
• представлението на 11 май пред Студио „5“ на НДК в София, което беше част от програмата на петото издание на „MIМЕ JAM: Вечер на Пантомимата и нейните приятели” (една от нашите любими инициативи), когато имахме възможност да играем пред колегите и приятелите си от цялата активна българска мим-общност
• представлението на 21 май (празникът на ЖАР ТЕАТЪР) на площад „Света Неделя“. Самото събитие продължи от 17:00 ч. почти до полунощ. Поканени бяха както всички приятели и партньори на ЖАР ТЕАТЪР, така и журналисти, представители на министерството на културата, столична община, САБ, НЦЕМПИ, журналисти, доброволци от други организации. На площада се събраха повече от 300 човека. Самото представление прерасна в прекрасен огнен хепънинг, по време на който над 100 човека успяха да се докоснат до магията на огъня и сами да опитат какво е да играеш и общуваш с огън. Емоцията беше така силна и енергията беше толкова голяма, че се чудим дали това не беше причината за последвалото 2 часа по-късно земетресение в София, което за щастие не причини щети и което ние приехме като добър знак – екипът ни беше събрал достатъчно сили и самочувствие да разтресе света на театъра – предстоеше ни нещо голямо…..
2012 г. беше годината, в която щастливото стечение на обстоятелствата създаде моментум за истински значима публична заявка на ОГНЕНАТА ДРАМА като нова, атрактивна и перспективна форма на театър….
2012 г. беше годината, в която щастливото стечение на обстоятелствата създаде моментум за истински значима публична заявка на ОГНЕНАТА ДРАМА като нова, атрактивна и перспективна форма на театър: от една страна ние вече бяхме набрали достатъчно опит, умения, смелост и самочувствие, за да се опитаме да реализираме визията си в по-голям мащаб, а от друга - София, се впусна в надпреварата за избор на български носител на титлата „Европейска столица на културата‘2019“*. Столична община взе мъдрото решение да инвестира (чрез общинския фонд за култура) повече от преди в създаването на публични културни събития, които са атрактивни, оригинални като изразност и визия, носят значимо послание и предлагат лесен достъп за много широк кръг от зрители (вкл. спадащи към т.н. „не-публики“). А новата форма на театър която бяхме създали - Огнената драма, беше точно това.
* Решението София да кандидатства за „ЕСК‘2019“ беше взето още през 2010, като през м. декември 2010 беше учредена и специална организация, която се ангажира с координирането на всички условия в тази посока – „Асоциация за развитие на София“, но едва през 2011 и още в по-голяма степен - през 2012 и следващите две години – до 5 септември 2014 г., когато 13 членното международно жури избра Пловдив, софийските културни оператори, (включително независимите, какъвто е и ЖАР ТЕАТЪР), бяха наистина активно въвлечени в процеса.
И тъй като ценим особено много богатото културно историческо наследство на София, решихме, да се насочим към създаването на мащабен сюжетен огнено-театрален спектакъл (тогава терминът „огнена драма“ още не беше влязъл в употреба), който да потопи зрителите именно в дебрите на историята на града ни, но не директно, а използвайки алегоричния и поетичен език на древното изкуство на пантомимата, обогатено и подсилено с енергията на живия огън.
Така се роди идеята за спектакъла „ИГНИС. Възраждането на София“. Както си личи от названието му, в него – Огънят („ignis“ – от латински „огън, пламък“), персонифициран в лицето на главния герой, играеше водеща роля. Жанрът на който се спряхме беше мимодрама-мистерия, а за отправна точка при създаването на спектакъла и разработването на сюжетната линия използвахме вече споменатата по-горе огнено-театрална миниатюра „Възкресение“, с която завършваше спектакълът ни „Огненият змей“.
За наша голяма радост експертите от Дирекция „Култура“ и поканените от тях независими оценители видяха потенциал в идеите ни и повярваха в нас и проектът ни беше одобрен и финансиран от Програма „Култура“ на СО*.
* За което вероятно спомогна и успехът на подкрепения от същата програма наш проект „БулевАРТ Витоша“, реализиран предишната година.
Три месеца по-късно, преминали в подготовка и работа по сценария, визуалната и музикалната концепция и т.н., в началото на м. август практическите дейности по самата постановка започнаха. Екипът ни отново беше международен (17 артисти от Франция, Унгария, Чехия, Словения, Испания и България), като включваше както хора с опит, познаващи вече нашия стил на работа и участвали в предишни наши театрални проекти (с огън и без), така и няколко млади актьора и актриси, които току що се бяха присъединили към екипа ни. Главната мъжка роля (Игнис), беше поверена на Данчо Колев, а главната женска (Софѝя) на Диана Иванова.
За да въведем новодошлите, да сплотим и сработим екипа, както и за да изпробваме някои идеи, свързани с използването на огъня, които не бяхме опитвали преди това, решихме първата ни стъпка да бъде провеждането петдневна интензивна творческа лаборатория под формата на лагер сред природата – нещо, което имаше изключително благотворен ефект. Тази практика се превърна в част от обичайния ни работен процес в последствие – всеки път, когато имахме възможност да реализираме това - при започване на нов спектакъл. Лагерът се състоя от 08 до 12 август 2012 в една еко-ферма в с. Правешка Лъкавица, Ботевградския Балкан.
Точно месец след приключването на лабораторията, след много интензивни и многочасови репетиции и ателиета за създаване на костюмите, реквизита и декора, на 12.09.2012 реализирахме на открито в парка „Заимов” публична генерална репетиция на ИГНИС пред около 60 – 80 човека. Освен обратната връзка от присъстващите, която много ни помогна, тази среща с публиката даде възможност на онези членове на екипа ни, за които работата с огън беше нещо ново, както и на техните колеги – спинъри, които пък нямаха голям опит с театъра, да се убедят в качествата си, да „повярват” в успеха, да се справят със „сценичната” си треска и да натрупат самочувствие. Освен това спектакълът беше изпробван пред зрители, в реални условия (при това не много леки, тъй като беше ветровито и хладно) и беше осигурена възможност да се нанесат последни корекции по него.
За пръв път включихме в творческия екип и композитор – талантливият Силдар Борисов - Дари, който написа прекрасна музика за спектакъла.
През този месец паралелно с репетициите за нуждите на представлението беше създаден дизайна и бяха изработени:
• 25 оригинални театрални костюма от кожа и текстил – 6 от тях за актьори на кокили
• огромен костюм на Бога на подземната река – пола с площ близо 30 м2
• 25 кожени маски и домина и 7 маски от папиемаше
• 2 големи огнени кукли-глави (с диаметър 1 м.) на перш, с прикачена към тях коса от огнени въжета с дължина 4м.,
• една огромна маска: каменно лице (размери 3м. х 4м.) – врата, към подземния свят
• голям брой уникални – конструирани специално за целта реквизити за игра с огън
• метални конструкции – паравани и две сценични площадки, заедно с „облекла” за тях.
За всички участници в процеса – това беше време на всеотдайна, неуморна работа, себеотрицание, преодоляване на себе. Репетиционните и ателието бяха отворени и в тях се работеше до сред нощ. Репетирахме често през нощта – до 3 или 4 часа, когато имахме необходимата тъмнина и свободно пространство за работа. Това беше възможно единствено поради голямото вдъхновение и вяра на екипа, отдадеността към изкуството и към общата цел. Дълбоко сме благодарни на целия екип, в който всеки беше важен, всеки даваше своя творчески принос и беше включен във всеки етап на работата (от създаването на сценария и дизайна на огнените костюми и реквизити, през репетициите и работата в ателието за създаване на костюми и маски, представянето на спектакъла, товаренето, разтоварването, строеж на декора).
Официалната премиера се състоя на празника на София – 17 септември на площад „Света Неделя“, който през изминалите години се беше превърнал в наше любимо място за игра и който се намира непосредствено до богатото на исторически находки от времето на Улпия Сердика и вековете след нея Софийско ларго. Спектакълът беше посрещнат изключително радушно от стотиците стекли се на площада зрители. Последваха още четири представления, реализирани на същата локация до началото на м. октомври ( 21.09, 22.09, 30.09 и 01.10). Едното от тези представления (30.09) беше извънредно и беше осъществено по желание на участниците в международния екип, които не само искаха да се насладят на плодовете на усилията си, но и да отговорят на желанието на публиката този спектакъл да се играе повече. Зрителският интерес беше наистина много голям. На всяко поредно представление площадът беше тесен, за да побере желаещите да видят уникалния за софийския театрален афиш спектакъл. Общо петте представления бяха посетени от около 1 500 човека (въпреки, че едната от вечерите беше много студена и ветровита и не предлагаше идеалните условия за игра на отрито).
За нас това беше половин месец на творчески триумф, през който се наслаждавахме на плодовете на усилията си. Вече бяхме убедени – бяхме успели да създадем уникална нова и оригинална форма на театър. ОГНЕНАТА ДРАМА най-после се беше родила и от този момент нататък заживя своя видим и активен живот.
Животът на „Игнис“ продължи и през следващия сезон, макар и с частично обновен и редуциран международен творчески екип. През 2013 спектакълът беше представен на:
• Международен арт-форум „EUROMEDINCULTURE(S)”, Тулон – Франция (21-23.03’2013)
• Фестивал „Созополис”, второ издание – Созопол, България (29 май-30 май 2013)
• Малък сезон на Сфумато - София, България (01.07’2013)
• Нощ на театрите – първо издание (Европейска инициатива) – София (14.09’2013)
Междувременно ние вече се бяхме посветили на работата по втората част на нашата огнена трилогия за София – спектакълът „СЕРДИРИКОН: Огнени легенди от древния град“.
За реализацията на този спектакъл избрахме нова вдъхновяваща локация – руините от римска Сердика, експонирани във вътрешния двор на президентството при ротондата „Свети Георги“.
Международният екип, осъществил „Сердирикон“ се състоеше от 33 артисти (актьори, режисьори, дизайнери, музиканти) от десет различни държави (Испания, Италия, Франция, Германия, Словения, Полша, Унгария, Украйна, Палестина, България). Най възрастният участник в него (Жан Илиев) беше на 51 години, а най-младият (Давид Колев) само на три.
Отново започнахме постановъчния процес с интензивна творческа лаборатория, която този път се проведе на брега на морето – в къмпинг „Делфин“ край гр. Ахтопол. Там освен опознаването и сплотяването на екипа имахме възможност да импровизираме върху предложенията на сценаристите и да подберем онези от тях, които имаха най-голям потенциал; След серия от импровизации и лаборатории подбрахме актьорските екипи за всяка от миниатюрите, съставляващи спектакъла. Междувременно композиторът, който също участваше в процеса, нахвърля своите музикални теми и ни предложи родената от него, вдъхновена от видяното музика, която веднага изпробвахме в действие. Както и в работата по Игнис, интензивният работен процес продължи в София с постановъчни репетиции и ателиета за изработка на костюмите, реквизита и декора.
В разгара на работата по „Сердирикон“ получихме покана за участие в международния младежки фестивал „Различният поглед“ в гр. Стара Загора. За нас това беше чудесна възможност да изпробваме пред публика още веднъж (след като го бяхме направили на 17 септември на площада пред НТ „Иван Вазов“ по случай празника на София и връчването на наградите за култура на СО) отделни части (всяка от които - самостоятелна история) от спектакъла. В резултат на това се появи концерт-спектакъл (съставен от най-ефектните миниатюри, атракциони и сцени от вече реализираните наши огнено-театрални продукции: „Отблясъци”, „В търсене на вътрешния огън”, „Огнени мистерии” и „IGNIS: Възраждането на София” - и споменатите откъси от „Сердирикон). Нарекохме го „Пътят на огъня“. Спектакълът беше показан на сцената на Летния театър в парк „Аязмото“ на Стара Загора на 20 септември 2013 – десет дни преди премиерата на „Сердирикон“ в София.
В последствие концепцията на този концерт-спектакъл беше развита и той беше обогатен с допълнителни сцени и атракциони (като при всяко следващо издание имахме възможност да избираме, какво точно да изпълним в рамките на сюжетната рамка, в зависимост от конкретния състав на екипа ни, желанията на домакините, условията и повода и т.н.). Най-запомнящи се за нас нови реализации на тази продукция бяха представянето й пред нашите сънародници в гр. Босилеград, Сърбия на организирания от Сдружение „Глас” и българския КИЦ в града Великденски фестивал на българската култура (20 април 2014) и първото ни участие на международния фестивал за театър на открито „Puppets occupy streets“ в гр. Крайова, Румъния, който закрихме на 1 септември 2016 г.
Малко след завръщането си от Стара Загора – на 26 септември 2013 г. организирахме и първото пълно изиграване на спектакъла „Сердирикон“ на терен в оригиналната среда, на която спектакълът беше предназначен да се играе. Бяхме предвидили това да бъде публична генерална репетиция и тъй като не бяхме правили сериозна разгласа, не очаквахме сериозен наплив от хора. За наша приятна изненада, мълвата за новия ни спектакъл се беше разнесла бързо и на руините се събраха над 500 човека. Тази изключително зареждаща първа среща с публиката ни даде възможност реално да преценим потенциала на спектакъла и да усетим неподправените реакции на зрителите. Последваха още едно пред-премиерно представление на 28 септември и самата премиера на 01 октомври 2013 г. Въпреки че времето много се влоши и застудя (температурата през нощта падна до нулата) отново се радвахме на значително зрителско внимание. Последваха още две представления – на 04 и 05 октомври, след което голяма част от чуждестранните участници трябваше да си заминат, поради което този спектакъл не се игра повече в своята цялост, въпреки големия зрителски интерес към него. Продължихме да изпълняваме отделни миниатюри от него през годините в рамките на наши сборни спектакли и програми.
2014 г. започна ударно и се оказа една от най-силните години на ЖАР ТЕАТЪР до този момент. Тя беше белязана от няколко запомнящи се участия на наши и задгранични международни фестивала и с успеха на най-зрялата ни огнена драма – третата част на огнената ни трилогия за София – спектакълът „ПАМЕТТА НА ОГЪНЯ“…
2014 г. започна ударно и се оказа една от най-силните години на ЖАР ТЕАТЪР до този момент. Тя беше белязана от няколко запомнящи се участия с продукции на открито на три престижни наши и задгранични международни фестивала, реализирани в рамките на един месец в периода април-май (Великденският фестивал на българската култура - Босилеград, Сърбия; Международният фестивал за театър за деца „Вълшебната завеса“ – Търговище, България; Международният фестивал за уличен театър „Ритъмът на Европа“, организиран от Делегацията на Европейския съюз в Турция по случай Деня на Европа – Истанбул, Турция ), пищното честване на 21 годишнината от създаването на формацията и успеха на най-зрялата ни огнена драма до тогава – третата част на огнената ни трилогия за София – спектакълът „ПАМЕТТА НА ОГЪНЯ“.
Сюжетно и този спектакъл, както и предишните два беше вдъхновен от и свързан с древната история на София. Разказът ни беше метафоричен, многопластов и изпълнен с интересни за интерпретация образи и персонажи. След провеждането на обичайния вече въвеждащ творчески лагер, интензивните репетиции и ателиетата свързани с този спектакъл стартираха в средата на м. юни. Работеше се групово, на лабораторен принцип. Целта ни беше в тази продукция да се опитаме да сумираме и използваме максимално ефективно всичко научено дотук за огнената драма. За създаването на музиката поканихме двамата композитори, работили по музиката на първите две части на трилогията Силдар Борисов (Дари) и Йордан Владев. Работата в тандем за тях и за нас беше единият от експериментите ни. Другите бяха свързани със създаването на ефектни огнени костюми, мащабна огнена декорация, смислово свързана и надграждаща терена, използването на огнени кукли, цветен огън и пироефекти и т.н.. Запазихме локацията, на която играхме „Сердирикон“ предишната година, тъй като тя предлагаше много възможности. Международният ни творчески екип включваше 16 актьори, огнени перформъри, музиканти и дизайнери от 5 различни държави (Франция, Украйна, Латвия, Йордания, България). В този спектакъл, както и в следващите след него, нямаше „централни“ – водещи - персонажи. Драматургията беше такава, че предоставяше на всеки от участниците възможност да изяви своите възможности и да създаде ярки и запечатващи се в съзнанието на зрителите характери. Всеки от актьорите, дори и малкият Давид Колев (който тогава беше на три години) изпълняваше по няколко различни роли.
Както и предишната година, за да провокираме и включим общността и зрителите в творческия си процес, осъществихме поредица от открити ателиета и репетиции. Три такива ателиета и три огнени репетиции проведохме в Парк „Заимов“ (8, 10, 17 юли), както и една продължителна отрита репетиция с огън in situ (на терен – на руините при ротондата Свети Георги) на 30 юли.
Месец по късно - на 29 август се състоя генералната репетиция (с публика) – пълно завъртане на спектакъла на терен, на което освен около 150-те зрители присъстваше и международната комисия, която трябваше да оцени кандидатурата на София и Югозападния регион за ЕСК‘2019. На 5 септември последва още едно публично пред-премиерно представление на което също присъстваха 150 - 200 човека.
Премиерата на ПАМЕТТА НА ОГЪНЯ се състоя на 12 септември 2014. Интересът беше много голям, на руините се бяха събрали около 500 човека, които горещо аплодираха спектакъла. Седмица по-късно – на 19 септември – се състоя следващото представление, което беше включено в програмата на осмото издание на МТФ „Панаир на куклите“. По рано същия ден участвахме с доклад за нашия опит с огнената драма и театъра на открито в работата на международна конференция на тема: „УЛИЧНИЯТ ТЕАТЪР И НЕГОВИТЕ ДЕЦА” домакинствана от СКТ в рамките на фестивала. Споделеното от нас предизвика голям интерес и вечерта сред многобройната публика бяхме щастливи да видим лицата на множество уважавани от нас режисьори и актьори както от България, така и чуждестранни участници във фестивала. Но най-голямото признание за качеството на работата ни дойде след приключването на спектакъла, когато при нас зад кулисите дойде творческият директор на фестивала – режисьорът Кирякос Аргиропулос, който ни зарадва с думите: „Поздравления! Жар Театър намери своето творческо лице!“.
За нас този спектакъл бележи пикова точка в развитието на нашето изкуство и изкуството на Огнената драма по отношение на цялостната му композиция и въздействие и по отношение на баланса и симбиозата между съдържание и форма, театрални и огнени перформативни средства.
На следващия ден - 20 септември - вече бяхме на фестивала – „Различният поглед“ в Стара Загора, където най-после имахме възможност да осъществим мечтата си да играем на обновения античен форум на града. Там „Паметта на огъня“ събра над 600 човека. За представлението специално бяха пристигнали зрители от Бургас, Созопол и други градове.
Последваха още представления в София – на 27 септември, 12 октомври и 19 октомври – като последното представление, предшествано предния ден от огнено шествие с персонажи и откъси от спектакъла на бул. Витоша (от НДК до площад „Света Неделя“), съвпадна с провеждането на пленарната среща на международната мрежа за изпълнителски изкуства IETM, в която взехме активно участие и имахме възможността да презентираме огнената драма пред около 1000 участници от цял свят. Част от тях успяха да видят представлението на живо и бяха много впечатлени както от самия спектакъл, така и от уникалното място, където той беше представен и от готовността и усилията на Столична община да превърне това и други подобни пространства в активни публични зони за изкуство и култура.
Последното за годината представление на „Паметта на огъня“ в този състав се състоя на 15 ноември 2014 в рамките на международната инициатива НОЩ НА ТЕАТРИТЕ. То беше истински триумф. Публиката, дошла да ни гледа беше над 800 човека, двойно повече от възможностите на пространството, руините бяха претъпкани, желаещи да гледат зрители се бяха покачили дори по покрива на ротондата, но въпреки голямото струпване на хора атмосферата беше невероятна и спектакълът достигна до всеки един от присъстващите. Суперлативите и добрите отзиви продължиха часове след приключването на спектакъла. За нас това беше ясен знак че „огнената драма“ има бъдеще и че това е посоката в която искаме да се развиваме.
Спектакълът „Паметта на огъня“ беше възстановен (като част от чуждестранните участници от оригиналния състав пътуваха специално за тази цел до България) и игран отново през 2016 г. във Варна (Лятно кино „Дружба“), както и на 2 юни 2017 г. в рамките на най-престижния международен театрален фестивал у нас „Варненско лято“. Този път имахме удоволствието да използваме като наша сцена поредното атрактивно археологическо пространство – Варненските римски терми, един от най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната ни. За пореден път се радвахме на сериозен интерес (публиката беше около 350 човека, поне още толкова останаха отвън, тъй като пространството не позволяваше допускането на повече зрители) и чудесни отзиви. На следващия ден специално за онези които имаха интерес да опитат сами какво означава да играеш с огън организирахме на входа на Морската градина двучасов огнен хепънинг, наречен „Почувствай огъня“.
През 2014 г. опита на ЖАР ТЕАТЪР в сферата на театъра на открито и огнения театър стана обект и на научен интерес и беше представен в рамките на една бакалавърска дипломна работа и една магистърска дисертация:
• Вилия Монова: „Жар Театър – отвън и отвътре. Огънят като естетика и практика на един нетрадиционен театър“ (дипломна работа за придобиване на образователна степен „бакалавър“, научен ръководител проф. д-р Калина Стефанова, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Факултет „Сценични изкуства“, Катедра „Театрознание“, специалност „Театрознание и театрален мениджмънт“
• Бенита Нисим Примо: „Цирк Нуово в България в началото на 21 век“ (дисертация за придобиване на образователна степен „магистър“, научен ръководител проф. д-р Александър Илиев, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Факултет „Сценични изкуства“, катедра „Актьорство и режисура за драматичен театър“).
Дълбоко сме признателни за доверието и подкрепата на програма „Култура“ на Столична Община, която разбра потенциала на Огнената драма и Жар театър и която ни подкрепяше по време на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019 г. Въпреки, че средствата, с които разполагахме за създаването и реализацията на тези спектакли да не бяха големи, моралната и логистична подкрепа бяха от голямо значение за нашето развитие и творчество. Макар и след отпадането на София от надпреварата за титлата приоритетите да се промениха, за нас останаха постиженията, натрупаният опит и доказаният интерес и одобрение от страна на зрители и специалисти. Изключително сме благодарни за професионализма и подкрепата на експерта в направление „театър“ на СО – Нели Горанова и на нашият колега, актьор, режисьор и организатор - Иван Недялков, който винаги ни е помагал със съвет или съдействие за административни и логистични въпроси.
След избирането на Пловдив за Европейска столица на културата‘2019 (5 септември 2014 г.) културната политика на столичната администрация по отношение на отворените към широката публика театрални събития на открито (в това число и по отношение на огнената драма) се промени, което ни накара да потърсим нови възможности, за съхраняване и развитие на постигнатото до тук….
След избирането на Пловдив за Европейска столица на културата‘2019 (5 септември 2014 г.) културната политика на столичната администрация по отношение на отворените към широката публика театрални събития на открито (в това число и по отношение на огнената драма) се промени и те вече не бяха така охотно подкрепяни, за сметка на по-елитарните и синхронни с европейските културни политики и модерни тенденции проекти на успешни млади режисьори идващи от т.н. независим сектор (танцов театър и перформанс, вербатим, театър на сетивата и т.н.). Грижата за популяризирането на културно-историческото наследство на града по начина, по който го правехме ние до този момент също като че ли остана на заден план, независимо от високия зрителски интерес. За нас това беше време за преосмисляне на постигнатото, сумиране на наученото и оглеждане за нови посоки и възможности.
В този период поставихме основите на нашата концепция за сътрудничество за създаване на иновативен продукт в сферата на културния туризъм, базиран на огнената драма, целяща постигането на синергия в усилията на местните администрации от една страна, туристическия и местния бизнес от друга и нашите от трета, в името на популяризирането на древното културно-историческо наследство на България (от съответния регион) пред родните и чуждестранни гости на страната. По късно тази концепция беше доразвита и оформена като проект, наречен „Глътка огън от древността на България“, който беше представен пред експертите от българските общини, ангажирани с развитието на културата и туризма, както и пред представителите на водещите български туристически агенции в рамките на организираната от АБТТА шеста работна среща между бизнеса и местната власт в гр. Кюстендил (29 – 31 октомври 2018), в която участваха над 80 човека от двата сектора, както и академични партньори и журналисти. Самата среща беше открита от тогавашния заместник-министър на културата – г-жа Амелия Гешева.
Другото направление, в което насочихме усилията си беше осмисляне на педагогическия ни подход по отношение на преподаването на изкуството на огнената драма и обучението на артисти за тази специфична форма на театър. Много полезен опит в това отношение ни даде провеждането през м. септември 2015 г. (04 – 17 септември) на двуседмичен международен младежки културен обмен, наречен „Озарение“ (Illumination) с участието на 37 млади артисти от Румъния, Полша, Чехия, Португалия, Италия, Македония и България, по време на който всъщност изпробвахме демо-модела на една бъдеща лятна международна академия за огнена драма и театър на открито, организирането и реализирането на каквато планираме в непосредствено бъдеще. В рамките на този проект работихме с участниците в две направления – огнена драма и светлинен театър, като на 15 септември демонстрирахме резултатите от работата си пред жителите на гр. Царево (на градския площад) под формата на атрактивен огнено-светлинен спектакъл.
Осъзнавайки, колко важно за по-нататъшното развитие на ОГНЕНАТА ДРАМА е да се осигури подходящо пространство за работа, където целенасочено да се провеждат както обучителния, така и изследователския и творческия процес още в края на 2014 г. година подготвихме концепция за създаване на „Център за Огнена драма“ в София и я представихме пред ръководството на СО. Идеята беше да ни бъде предоставено пространство за работа в ОКИ ДК „Средец“ (чието ръководство ни подкрепя от самото начало и е наш дългогодишен партньор) или някъде другаде. Тезата ни беше, че създадената именно в София нова театрална форма би могла да допринесе за оригиналната културна идентичност на града ни и че би било жалко да се изгуби натрупаната инерция, енергия и опит и да се стопира процеса на развитие, на нещо, което очевидно има сериозен потенциал и се харесва на хората. 2015 беше посветена на срещи и разговори в тази връзка, но уви, те останаха без резултат.
Няколко години след това напразно се опитвахме да постигнем нещо в тази посока, докато накрая осъзнахме, че трябва да търсим решение извън големия град, извън София, за да оцелеем и да се развиваме.
През 2015 г. започнахме да експериментираме също с по-кратки и камерни атрактивни форми на огнена драма, които нарекохме boutique fire acts (стилни огнени миниатюри, с подсилено внимание към детайла и естетиката), предназначени за самостоятелно изпълнение или в програма от огнени актове и визиони.
Скоро след това подготвихме сборна програма от огнени миниатюри, във връзка с откриването на постоянната експозиция на ОКИ „Музей за история на София“ (днес Регионален исторически музей), в специално адаптирана за тази цел част от сградата на Централната общинска минерална баня (самата тя – паметник на културата). Церемонията се състоя на 18 септември 2015 г. и по този случай ние изпълнихме на площада пред музея (пл. "Бански") създадения специално за целта трети наш сборен спектакъл (след „ОГЪНЯТ В НАС“ и „ПЪТЯТ НА ОГЪНЯ“), наречен „ОГНЕНИ ПРОБЛЯСЪЦИ“. Международният екип осъществил това специално събитие се състоеше от 14 артисти от Испания, Португалия, Северна Ирландия, Италия, Франция, Македония и България. Продукцията беше създадена по време на двуседмичен творчески лагер с много активна работна програма.
В началото на пролетта на следващата година бяхме поканени за втори път от известния телевизионен и театрален режисьор Димитър Шарков да се включим с три специално създадени за целта авторски огнени миниатюри в тържествения концерт–спектакъл „МОЯТ ГРАД – ТЪРНОВГРАД“, посветен на празника на средновековната столица на България - град Велико Търново. Спектакълът се състоя на 22 март 2016 в препълнения Дворец на културата и спорта в града.
През м. април 2016 група български младежи, ръководени от член на ръководния екип на ЖАР ТЕАТЪР, участва в десетдневен младежки проект в Йордания, където ръководителят на групата, заедно с двама йордански актьори, обучавани от нас в продължение на година и участвали в спектакъла „Паметта на огъня“ осъществиха пред жителите на йорданската столица Аман огнен перформанс, инспириран от спектакъла. За декор им послужи една от най-големите археологически забележителности на града - големият римският амфитеатър, на площада пред който тримата актьори играха.
В края на месеца играхме „Паметта на огъня“ в лятно кино „Дружба“, Варна, а на 1 септември 2016 г. последва първото ни гостуване на международния театрален фестивал “Puppets occupy streets” в гр. Крайова, Румъния където играхме значително обогатена с нови епизоди и смислово развита версия на „Пътят на огъня“ на големия градски площад пред красивата старинна сграда на кметството по случай закриването на фестивала.
Същият месец отново бяхме част от програмата на Международния фестивал за куклен и уличен театър „Панаир на куклите“, този път с поредица от карнавални лаборатории и интерактивни огнени хепънинзи, които реализирахме в продължение на 3 дни (17-19 септември) в обновения парк „Възраждане“ (до МОЛ София).
След 2 годишен период, през който не бяхме създавали мащабен нов спектакъл, през 2017 г. наш комплексен творчески проект, който планираше да се развие на няколко етапа, последният от които беше спектакъл – Огнена драма – беше подкрепен и съфинансиран от Програма „Култура“ на СО…
Този наш проект имаше своята световна премиера преди премиерата си в България. За първи път той беше реализиран в своята цялост от 28 до 31 август 2017 г. на фестивала “Puppets occupy streets” в Крайова (Craiova), Румъния, където бяхме спечелили зрителите с огнения си спектакъл предишната година. В уъркшопите ни за изработка на фенери за два дни се включиха над 40 човека, през интерактивната инсталация преминаха над 600, а в последната вечер, когато играхме огнения спектакъл, с който приключва събитието на централния площад на града (същия на който бяхме играли предишната година) се бяха събрали над 1500 човека. Домакините ни бяха изключително доволни и изразиха своята благодарност с много мило благодарствено писмо.
Българската ни премиера се състоя в София от 15 до 17 септември в софийската градска градина на площада пред шадравана срещу НТ „Иван Вазов“, като част от културните инициативи на СО за честване на деня на София. И тук във финалната вечер да гледат огнения спектакъл се бяха събрали над 1000 човека.
Седмица след премиерата в София (24-25 септември 2017), част от проекта - интерактивната светлинна инсталация „Ангелът на мечтите“, заедно със съпътстващия я перформанс на Белите мечтатели и специално подготвен за случая финал с пускане на летящи огнени фенери-мечти, беше реализирана в градската градина на гр. Стара Загора в рамките на програмата на десетото юбилейно издание на международния театрален фестивал „Пиеро“. Събитието беше посетено от над 300 човека.
През 2017 опита на ЖАР ТЕАТЪР с използването на огън в театрален контекст отново стана обект на научен интерес. Този път в магистърската си дисертация за нас писа младата италианска дизайнерка и огнен перформър Марсия Барбиерато (Marzia Barbierato) от Accademia Albertina delle Belle Arti, Торино (Torino), Италия, като за целта тя беше част от нашия екип в продължение на четири месеца (октомври 2016 – февруари 2017), проучвайки всички аспекти на работата ни и практически участвайки в нея.
През 2018 г. нашата дейност беше фокусирана върху два големи проекта, които отново бяха предназначени за изпълнение на открито, но не бяха в полето на Огнената драма.
Все пак – междувременно, представихме своето огнено изкуство на телевизионен екран и имахме възможност да представим дейността си в сферата на Огнената драма и театъра на открито на конференция в рамките на престижния театрален фестивал Сибиу Фест (FITS).
И през тази година жарта на Огнената драма продължи да грее. Представихме своето огнено изкуство през телевизионния екран. Бяхме поканени от режисьора Димитър Шарков, с когото успешно бяхме работили и преди, да участваме в режисирана от него телевизионна продукция „Възрожденският дух“ - музикален филм, в който нашите огнени изпълнения бяха представени заедно с известни български родолюбиви народни и авторски песни от възрожденската епоха. Песните бяха изпълнени от големи български естрадни и фолклорни звезди. Нашите огнени миниатюри и импресии в исторически контекст и тематика бяха специално създадени за целта. Филмът (в две части) беше излъчен по Канал 1 на БНТ на 3 март 2018 г. и многократно беше повтарян след това.
През м. юни (7 юни 2018 г.) бяхме поканени да представим дейността и опита на ЖАР ТЕАТЪР в областта на огнената драма и театъра на открито в градска среда в рамките на докторантската конференция „Performative spaces of the contemporary city: the local and the global”, организирана от Международната платформа за докторантски изследвания в полетата на перформативните изкуства и културния мениджмънт и домакинствана от Университета „Lucian Blaga“ в гр. Сибиу (Sibiu), Румъния и МТФ „Сибиу Фест“ (FITS)
Изнесен доклад: Fire Theatre & the City: sketches from a never-ending flirt. (Пламен Радев)
2019 за нас започна ударно с едно голямо огнено предизвикателство….
По късно – през лятото на същата година, получихме още една огнена покана (следствие на споменатото вече представяне на нашия проект „Глътка огън от древността“ пред работещите в сферата на туризма и местните администрации) – да създадем камерна огнено-театрална миниатюра, с която да завърши спектакъла „АНТИЧНОСТТА ОЖИВЯВА НА ХИСАРЛЪКА“ – перформанс-променада с историческа тематика, организиран от Община Кюстендил по случай началото на популярния фестивал-изложение „Празника на черешата‘2019“. Спектакълът се игра в намиращата се край Кюстендил средновековна крепост „Хисарлъка“ на 21.06.2019
2019 година остава знаменателна за нас, защото на 6 август (денят, в който както католическата, така и православната църква честват светлия християнски празник Преображение Господне) ние намерихме свой дом и започнахме да реализираме на практика мечтата си да създадем творческо-изследователски център за развитие на огнената драма. Става дума за открито пространство сред природата, намиращо се на 70 км. от София, край гр. Ябланица, което в дългосрочно партньорство започнахме да облагородяваме и устрояваме според спецификите на нашето изкуство.
През 2020 г. дейностите ни бяха насочени основно в четири взаимосвързани направления. Две от тях бяха пряко свързани с развитието на Огнената драма…
През 2020 г. дейностите ни бяха насочени основно в четири взаимосвързани направления. Две от тях бяха пряко свързани с развитието на Огнената драма:
От една страна от м. април нататък започнахме да подготвяме терена в новия творчески център край Ябланица. Това включваше почистване на терена и на една малка недовършена постройка намираща се на него, планиране на разпределението на пространството и т.н.
Реализирахме също шест месечен проект (май-октомври) в самата Ябланица, насочен към младите хора от града. Този проект, наречен „АРТ-ИВИЗЪМ: Заедно, тук и сега“ ни даде възможност да се опознаем взаимно с ябланските младежи (с които и за които възнамеряваме да работим активно и в бъдеще), с местната администрация, културни и образователни институции и въобще с хората, които милеят за града и хората, които живеят там, както и да научим какви са местните нужди и онези предизвикателства, пред които са изправени местните хора и за чието разрешаване ние можем да помогнем с помощта на нашите знания, умения и изкуство.
Реализирахме през лятото 10-то юбилейното издание на нашите традиционни карнавални лаборатории, даващи възможност на децата, младежите и въобще на всички интересуващи жители и гости на София се да се докоснат до карнавалните и атракционните изкуства (дейност която стартирахме през 2010 г. и която практикуваме регулярно и ежегодишно през лятната ваканция, като алтернатива за смилено прекарване на свободното време).
Създадохме и представихме Огнената драма „Метаморфози“, инспирирана от едноименната поема на древноримския поет Публий Овидий Назон.
Екипът ни този път не включваше чужденци (поради ограниченията наложени от мерките за сигурност, свързани пандемията), но пък беше съставен от артисти от различни области на изкуството (актьори и мимове, огнени и улични артисти, музиканти, художници и сценографи, литератори, maker-и) – общо 18 човека, на различна възраст, с различен опит от различни градове на страната. В репетиционния процес на спектакъла за първи път беше включено изпълнение на Огнени барабани, за които работим (подготовка и лаборатория) от 2015г.
Мястото, на което спектакълът се игра в София беше поредната археологическа локация, превърната от нас в сцена за огнена драма – археологическият парк „Западната порта на София“. Разбира се, като всяко ново пространство и това ни изправи пред редица предизвикателства – най-вече заради особената си форма и необходимостта да бъдат опазени зидовете (да не се стъпва върху тях). От друга страна атмосферата на това място допринесе много за успеха на спектакъла.
Друга особеност на този спектакъл (освен използването на слово и музиката на живо – която отново беше дело на композитора Йордан Владев) беше и неговата мащабна и въздействаща визуалност. Това беше първият спектакъл, в който паралелно с действието заложихме на огнените пана-картини.
Огнените картини заемаха основно място в спектакъла. Целта ни беше да пренесем тази визуална техника на ново ниво, използвайки ги не само като атракция или декор, но и като част от сценичното действие. За целта, конструирахме и създадохме специални мобилни конструкции, позволяващи бързата смяна на големи като площ (и мощни като въздействие) огнени картини - общо 12 на брой с размери 2,2 х 2,5 м.
Продължихме да обогатяваме знанията и опита си в създаването и използването на огнени кукли и огнени костюми.
Премиерата на спектакъла се състоя на 11.10.2020.
На 14 октомври показахме част от спектакъла във вътрешния двор на ОКИ Средец по случай откриването на второто издание на Фестивала на камерната опера.
И на края, на 28 октомври открихме със спектакъла специалното издание за огнен театър на Фестивала за улични изкуства „6Fest“ – първо по рода си събитие от този род за България, където свои продукции представиха повечето български компании, работещи в тази сфера, включително две, в които участваха млади артисти, участвали в наши огнени проекти и запознали се с концепцията за „Огнената драма“ при нас.
2021 година беше посветена основно на развитието на нашия „Огнен център“ и представянето на концепцията ни за „Огнена драма“ пред колеги от цял свят…
2021 година беше посветена основно на развитието на нашия „Огнен център“ и представянето на концепцията ни за „огнена драма“ пред колеги от цял свят.Спечелихме финансиране от НФК*, което ни позволи да издигнем и покрием (с груба настилка) открита полукръгла сцена с площ 500 м2, осигуряваща чудесни условия за репетиции и представления с огън, включително с голям екип и изискващи широко пространство, без това да притеснява някого. Нарекохме я „Арена ЖАР“
* целевата подкрепа, оказана ни чрез Едногодишна програма за подкрепа на професионални организации в областта на традиционното и съвременно цирково изкуство ‘ 2020.
Заедно с това продължихме работата по терасирането на цялото останало пространство, насипването, осигуряването на течаща вода, WC, душове, кът за готвене и кът за хранене и работа.
В периода 19 – 25 юли „АРЕНА ЖАР“ прие първа международна група за активен и творчески летен лагер. Младежите помогнаха в работата по изграждане на центъра, участваха в дискусии и brain-storm сесии за бъдещия дизайн на пространството, както и във въвеждащ тренинг (карнавална лаборатории и запознаване с огнените реквизити и техники). На 24 юли 2021 г. за първи път на сцената на Арена „ЖАР“ беше запален огън и беше реализиран първият огнен хепънинг („Почувствай огъня“).
Междувременно имахме възможност да участваме в няколко престижни международни конференции и да представим работата си и концепцията си за „Огнена драма“ пред уважавани театрални експерти, студенти и докторанти от цял свят:
27 – 28 януари 2021: This and that and that: The Multiply Roles of the Theatre Artist – The Double Meaning of Performative Criticism. Kонференция, организирана от престижния международен театрален фестивал „Сибиу Фест“ (FITS), Международната Асоциация на Театралните Критици (ISTC – Hong Kong), Scenes Critiques и Международния Театрален Институт (ITI) и домакинствана от FITS, Сибиу, Румъния.
Изнесен доклад: Versatile artist - two sides of the coin. The multiply roles of the Fire Drama Artist. (Пламен Радев).
23 – 25 март 2021: Contemporary Performing Street Arts: developing teaching methods. Kонференция, организирана от Европейската Федерация за Обучение и Тренинг в Сферата на Уличните Изкуства (European Federation for Education and Training in Street Arts - EFETSA); Circostrada, European Network Circus and Street Arts, Paris, France; Institute of Place, University of Winchester, UK и др. и домакинствана от Ana Monro Theater SUGLA – School for Contemporary Performing Street Arts, Ljubljana, Slovenia.
Изнесени доклади:
• „Growing young talents.The power of the individual approach“ (Пламен Радев)
• “Teaching Fire Drama” (Елена Пап § Пламен Радев)
11-12 май 2021: Island. Youth 2021, Студентска и докторантска конференция в рамките на фестивала за литература и театър BETWEEN.POMIĘDZY. Гданск, Полша. Организирана и домакинствана от Студентските клубове ZIA Projektor, the Students’ Club Pomorania и The Students’ Club of Managing Art Institutions
Изнесен доклад:
• “Teaching Fire Drama” (Елена Пап § Пламен Радев)
През 2021г. – по пътя на продължаващото „търсене на Огнената драма“ – достигнахме до изясняване на още една от нейните характеристики. Става дума за дълбока и съдържателна характеристика, която е в основата на всяко представление, което ние определяме като Огнена драма (или ОГНЕНА МИМ ДРАМА) – още един аспект на свързване с елемента и същността на Огъня и неговата връзка с Духовността. ОГНЕНАТА ДРАМА на ЖАР ТЕАТЪР може да се причисли към т.н. сакрален театър. Спектаклите носят символика и обобщение, което пряко се съотнася с „духовния път“ и търсения на личността и обществото. Те са свързани с актуални духовни въпроси, тяхното проявление и реализация в културен, психологически и духовен аспект.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Това е най-общо хронологията на нашето дълго и изпълнено с множество приятни и вълнуващи моменти, но и с доста предизвикателства пътуване през времето в търсене на „Огнената драма“.и огненото ни изкуство. Освен вече споменатите четирима члена на основния екип (ядрото) на Жар Театър, това са Цвети Радева, Иван Недялков, Жан Илиев, Христо Кънчев (който снима голяма част от нашите представления); чуждестранните ни колеги Франческа Лода – Франи (Francesca Loda) от Италия), Мохамад Ахмаро – Момо (Mohammad Ahmaro) от Йордания, Лаура Естабен (Laura Estaben) от Испания, Мойца Меър (Mojca Mayr) от Словения), Борбала Анна Шимани – Бори (Borbala Anna Simanyi) от Унгария, Шимон Мамис (Szymon Mamis) от Полша. Гордеем се и с най-младите в екипа ни, които започнаха огненото си приключение като деца – Диана Петрова (Диди) на 12 г. и Давид Колев на 3 г. – и пораснаха с нашите спектакли на сцената. Благодарни сме много и на присъединилите се към нас в последните години, но пък много отдадени на „делото“ Стивън Генчев и Виктория Иванова, както и на Антон Хасан – Тони, който се влюби в театъра на открито и огъня благодарение на един от нашите площадни детски спектакли и това промени живота му напълно. Бихме могли да споменем и много други колеги, участвали за по-кратко в нашата дейност, но все пак оставили своята запомняща се следа в огнената история на Жар Театър: Силвина Владова – Съни, Вилия Моновска, Небойша Китанович от Сърбия, Нина Лопес (Nina Lopez) от Франция, Алис Мърфи (Alice Murphy) от Ирландия, Ахмад Алзгул (Ahmad Alzgul) от Йордания, Леонард Кортана – Лео (Leonard Cortana) от Франция, Марион Шаре (Marion Charet) от Франция, Джери (Джериес АбуДжабер) от Палестина, Флориан Фохман (Florian Fochman) от Германия, Горан Митревски – Маг Гандини от Северна Македония, Стефано Терабуйо (Stefano Terrabujo) от Италия, Карол Фуре (Carole Faure) и Жустин Кастел (Justine Castell) – от Франция, Рихард Хромечек от Чехия, Анна Соколовска – Аня – от Украйна и Костантинс Фьодоровс – Костя (Konstantins Fyodorovs) – от Латвия; сценографките Мишел Томпсън (Michelle Thompson) от Северна Ирландия, UK, Илина Стефанова, Катрин Стоичкова и Ваня Итинова, Повилас Риауба от Литва (който разработи и разви визуалния символ в логото на ЖАР ТЕАТЪР, актрисите Донка Кьосева, Мелина Атанасова и т.н. и т.н. С любов си спомняме Франсоа Афзал (Fransoiz Afzal) от Франция и Мириам Санчес от Испания, които вече не са в нашия свят, но остават завинаги в сърцата ни.*
* В информацията за всеки от спектаклите са описани всички участници в тях
Специални благодарности и за нашата настояща спътничка – доброволката от ЕКС Орели (Aurélie Dupire) от Франция, без която тази web-страница би се случила много по трудно 🙂
През периода 2021 – 2022 г. бихме искали да завършим планирания от нас първи сериозен етап за представянето пред широка аудитория и специалисти на повече информация за Огнената драма и направеното от ЖАР ТЕАТЪР до момента.
На 21.05.2024 г. предстои 30-тият празник на ЖАР ТЕАТЪР.
Надяваме се за него да съберем заедно голяма част от „Огнените хора“, с които сме работили и/или работим.
… и защото: „НАЙ ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ“… нека преживеем най-хубавите моменти заедно!
